Корените на Древния и Приет Шотландски Ритуал се простират дълбоко в миналото, а неговите учения и символика предшестват официалното му основаване с хиляди години. Това е съвкупност от знаци, символи, писания, въпроси и отговори, търсения и преживявания на много посветени и мъдреци, които са изградили система от ценности, толкова здрава като планините и толкова вечна като звездите. Следи от нея могат да бъдат открити в гробници и храмове в Индия, сред руините на Нубия, в долината на Нил, в Халдея, Асирия, Персия, Гърция, Рим и дори в древно Мексико

 

Появата на Ритуала, такъв какъвто го познаваме днес, води началото си от Франция в началото на XVIII век. По време на политическите размирици в Шотландия през XVII и XVIII век, членове на кралската династия Стюарт и много шотландски масони напускат родината си и намират убежище във Франция, където силната аристокрация и богатият обществен живот създават плодородна почва за разпространението на Масонството. Това е времето, когато се създават и развиват различни ритуали и степени, всяка със своя собствена история, символика, цел и поука.

 

През 1728 г. се появява Ритуалът на Рамзи (известен още като Ритуал на Буийон), наречен на шотландския рицар Майкъл Андрю Рамзи, човек с широко виждане и образование. Рамзи става известен със своята реч, в която свързва произхода на Масонството с рицарите тамплиери. Значителен принос към този ритуал дава и Чарлз Радклиф, граф на Деруентуотър, който служи като Велик Майстор на Великата Ложа на Франция от 1736 до 1738 г.

 

Ритуалът на Рамзи, освен трите символични степени (Въведен Чирак, Квалифициран Занаятчия и Майстор Масон), включва още три степени: 4-та – Шотландски Майстор (някои тълкувания сочат, че именно тази титла е в основата на наименованието „Шотландски“ за целия Ритуал), 5-та – Новак и 6-та – Рицар Тамплиер. Този ритуал става основата, върху която през следващите години ще се изградят други висши степени. Във Франция по това време процъфтяват ритуалите и ложите на висши степени, особено в Бордо и Лион, където през 1741 г. се появява степента Кадош – една от ключовите степени в Древния и Приет Шотландски Ритуал.

 

През 1758 г. няколко видни масони, притежаващи така наречените шотландски висши степени, основават Суверенния Съвет на Императорите на Изтока и Запада – Възвишената Шотландска Майчина Ложа. През 1761 г. Съветът приема степента Кадош, а през 1768 г. и степента Най-Илюстрован Принц на Кралската Тайна. Съветът формализира шотландските висши степени и ги включва в така наречения Ритуал на Съвършенството, състоящ се от 25 степени, от които 22 са висши, а първите три принадлежат към символичните (Сини) Ложи.

Също през 1761 г., Съветът издава патент на Етиен Морен, търговец от Бордо, назначавайки го за Пратеник и Велик Инспектор, предоставяйки му правото да учредява Ритуала на Съвършенството в Западното полукълбо (Америка и Антилите), както и правото да възлага степента Велик Инспектор Генерал и на своите заместници в Америка.

 

Благодарение на неговата усърдна работа, ложи на Съвършенството са създадени в Доминиканската република, а чрез неговия заместник Хенри Андрю Франкен, такива ложи възникват и в американски градове като Ню Орлиънс, Филаделфия и Чарлстън.

 

Също през 1761 г., Съветът издава патент на Етиен Морен, търговец от Бордо, назначавайки го за Пратеник и Велик Инспектор, предоставяйки му правото да учредява Ритуала на Съвършенството в Западното полукълбо (Америка и Антилите), както и правото да възлага степента Велик Инспектор Генерал и на своите заместници в Америка.

 

Благодарение на неговата усърдна работа, ложи на Съвършенството са създадени в Доминиканската република, а чрез неговия заместник Хенри Андрю Франкен, такива ложи възникват и в американски градове като Ню Орлиънс, Филаделфия и Чарлстън.

 

На 1 май 1786 г. в Берлин са приети Великите Конституции на Древния и Приет Шотландски Ритуал. Те определят, че Ритуалът ще съдържа тридесет и три степени, ще се нарича Древен и Приет Шотландски Ритуал и ще бъде управляван от Върховен Съвет.

 

Така за първи път е създаден Върховен Съвет, съставен от братя с 33-та степен. Конституциите му дават правомощие да учредява нови Върховни Съвети и да издига други братя до 33-та степен. Конституциите са подписани от крал Фридрих Велики на Прусия, в качеството му на Суверен Велик Командир на Древния и Приет Шотландски Ритуал.  Принципите, изложени в тези Велики Конституции, все още са в сила.

 

Между 1796 и 1798 г. в Санто Доминго (Антилите), граф Александър Франсоа Огюст дьо Грас – маркиз дьо Тили основава Върховен Съвет за Френските Западни Индии и Подветрените острови.

 

Първият Върховен Съвет на американския континент, съставен от деветима членове, е основан в Чарлстън, Южна Каролина (САЩ), на 31 май 1801 г. Един от неговите основатели е маркиз дьо Грас-Тили, който става Заместник Велик Командир. Девизът на този Съвет е „Ред от хаоса“ (Ordo ab Chao), който се използва и до днес. На 22 декември 1804 г. е създаден и Върховен Съвет във Франция, чийто първи Суверен Велик Командир е самият маркиз дьо Грас-Тили. Последват Върховни Съвети в Италия (1805), Испания (1809) и Белгия (1817).

Модерният Древен и Приет Шотландски Ритуал се развива чрез по-нататъшно усъвършенстване и преплитане на различни ритуали от онова време. Голямата заслуга за оформянето му в единна цялост се приписва на Албърт Пайк (1809–1891), Суверен Велик Командир на Южната юрисдикция (САЩ) и изтъкнат масонски мислител. Албърт Пайк оглавява Върховния Съвет в продължение на 32 години.

 

През 1912 г., под патента на Върховния Съвет на Гърция, във Валето Белград е основан Върховният Съвет на Кралството Сърбия. Първият му Велик Командир е уважаваният брат Георге Вайферт. Днес негов наследник е Върховният Съвет 33º на Древния и Приет Шотландски Ритуал на Република Сърбия.

В рамките на Древния и Приет Шотландски Ритуал пълната власт върху първите три символични степени (Въведен Чирак, Квалифициран Занаятчия и Майстор Масон) принадлежи на Великата Ложа, докато върху ложите, работещи по висшите степени, властта се упражнява от Върховния Съвет. Организационно те представляват два суверенни и независими органа, но в духовен и философски смисъл формират единство с една и съща цел: утвърждаване и култивиране на етични ценности, което е истинската мисия на Масонството.

 

Също така е важно да се подчертае: нито един ритуал, включително и Шотландският, не може да направи човека по-добър масон от този, който е станал такъв чрез символичната Синя Ложа. Степените на Шотландския Ритуал са само числово по-високи от първа, втора и трета, но не и по-важни. Най-големият авторитет и мислител на Древния и Приет Шотландски Ритуал, Албърт Пайк, казва:

 

„Може би вече е късно да променим терминология, която е широко разпространена, но не бива да допускаме грешката да мислим, че масон с 33-та степен е по-висш от Майстор Масон, особено не от Почитаемия Майстор на ложа. Всички ние в Братството трябва чрез думите и делата си да показваме, че Великият Майстор, в рамките на своята юрисдикция и отговорности, е най-висшият сан и авторитет, който светът е познавал и ще познава.“

 

Заключение:

Древният и Приет Шотландски Ритуал е символично и драматично пътешествие – път на личностно израстване, който чрез тридесет и три степени предава важни морални и духовни уроци. Това е едно от двете основни направления на Масонството (заедно с Йоркския Ритуал), чрез които Майстор Масонът може да задълбочи и усъвършенства знанието, получено в първите три степени.

 

Въз основа на тази истина, на всички посветени, верни, усърдни и амбициозни братя можем да отправим само едно послание:

Пътешествието продължава…

Chat