Развитие на свободното зидарство в Сърбия

Краят на XVIII век

Първите косвени следи за създаването на масонски ложи в Белград датират от мемоарите на писатели от края на XVIII век.

Въпреки че няма директни архивни материали, е известно, че до края на същия век в Белград е съществувала работилница, която вероятно е функционирала на турски език. Сред нейните членове са били везирът на Белградския пашалък по онова време Хаджи-Мустафа паша, митрополит Методий, сръбският революционен водач Янко Катич, търговецът Петър Ичко, както и гръцкият поет и патриот Ригас от Фере.

Връзката между сърби и турци в тази ложа, чието име за съжаление не е достигнало до нас, е прекрасно илюстрирана от факта, че съвременниците наричали Хаджи-Мустафа паша „сръбската майка“.

1801 г.

Петър Ичко и митрополит Стратимирович

Турските дахиите, бунтовници срещу султана, поемат властта в Белградския пашалък през 1801 г. и убиват Хаджи-Мустафа паша.

Петър Ичко отива в Земун, който тогава е част от Австро-Унгарската империя, с намерение да отмъсти за убийството на пашата и да организира борбата за освобождение на сръбския народ. За тази цел той търси помощ от своите масонски братя, главно от митрополит Стратимирович, който като масонски брат му предоставя дипломатическа подкрепа за разрешаване на християнския въпрос в Белградския пашалък.

1803 г.

Алекса Ненадович и Янко Катич

Петър Ичко също се свързва с масоните Алекса Ненадович и Янко Катич, както и с Караджордж Петрович, който не е бил масон, за да организират въоръжено въстание в пашалъка. Дахиите научават за подготовката на въстанието и през 1803 г. това води до отмъщение, при което е убит братът на Алекса Ненадович.

Насилието обаче само засилва борбата срещу турците и води до въстанието, или както някои историци го наричат – Сръбската революция от 1804 г. Благодарение на своите масонски връзки, Петър Ичко изиграва изключителна посредническа роля, а по-късно водачът на въстанието Караджордж го назначава за първия кмет на свободен Белград.

1848 г.

Досите Обрадович

Досите Обрадович също играе важна роля в работата за благото на сръбския народ и неговото освобождение, като най-вероятно е бил посветен в Триест. Въпреки че Досите Обрадович е бил изключително антиклерикален, митрополит Стратимирович го приема с всички почести в Сремски Карловци.

Въстанието е потушено през 1813 г., което води до застой в масонската дейност до средата на XIX век. Около 1848 г. в Белградската крепост съществува нова ложа, чиито членове са били както турци, така и сърби. Името на тази работилница е било „Али Коч“, а неин член е поетът Симо Милутинович Сарайлия.

Княз Михаило Обренович

1876 г. първата сръбска ложа „Светлина на Балканите“

Някои историци, особено историци на масонството, вярват, че княз Михаило Обренович е бил масон. По време на изгнанието си от Сърбия, князът поддържа редовни контакти и близки отношения с Гарибалди и Мацини – и двамата масони. Това допълнително се потвърждава от факта, че създаването на първите изцяло сръбски ложи е било под прякото влияние на италиански масони.

По време на сръбското въстание в Босна и Херцеговина през 1875 г., някои от водачите, включително воеводата Мичо Любибратич, секретарят на водача на въстанието Лука Вукалович, както и братята Йован и Михаило Зега, са били посветени под прякото влияние на италианските гарибалдийци, тоест Джузепе Мацини – идеологът на Рисорджименто, движението за обединение на Италия и сваляне на австро-унгарската власт.

По време на сръбско-турската война от 1876 г. в Белград съществува военна ложа, чието име не е запазено в документите, и с отпътуването на доброволците, включително италианци, същата година е създадена първата сръбска ложа – „Светлина на Балканите“. Тя действа под закрилата на Великия Ориент на Италия, а нейните основатели са италианският консул в Белград Луиджи Джоанини и Ићило де ла Бона – един от доброволците, който е бил и командир на разформированата военна ложа. Мичо Любибратич, личен приятел на Гарибалди, и братята Зега са били членове на тази ложа.

Д-р Лаза Пачу

1883 г. ложа „Единство, Труд и Постоянство“

Също така, под закрилата на Великия Ориент на Италия е работила и ложата „Сръбска Задруга“, основана през 1881 г., която е просъществувала само две години и сред нейните членове е бил д-р Лаза Пачу, тогава само лекар, а две десетилетия по-късно – успешен министър на финансите. 

Ложата е била заспала, както и ложата „Светлината на Балканите“, заради Тимошкото въстание и бурните политически сътресения, които са се отразили и върху сръбските масони по онова време – през 1883 г. Въпреки това, същата година, отново под влиянието на Великия Ориент на Италия, е създадена ложата „Съгласие, Труд и Постоянство“, съставена основно от бивши членове на „Светлината на Балканите“ и „Сръбска Задруга“.

1890 г.

ложа „Братство“

композиторът Стеван Мокраняц и Джордже Милованович

Недоволни от подкрепата на Великия Ориент на Италия, някои членове на ложата „Съгласие, Труд и Постоянство“ през 1890 г., под закрилата на Символичната Велика Ложа на Унгария, създават ложата „Побратим“.

Сред нейните основатели са били и тогава все още неинициирани, но приети по извънредна процедура в Пеща: професорът от Великото училище Андра Джордевич, индустриалецът Джордже Вайферт, адвокатът Тихомир Джордевич и композиторът Стеван Мокраняц. Основателите, дотогавашни членове на ложата „Съгласие, Труд и Постоянство“, били Джордже Милованович, Светомир Николайевич и Макса Антониевич.

Основаването на ложата „Неманя“ в Ниш през 1892 г. е инициирано в ложата „Побратим“ чрез премерено приемане и сравнително бързо издигане на няколко братя, които са поискали редовно освобождаване и са създали новата ложа. Нишката ложа също е работила под закрилата на Символичната Велика Ложа на Унгария.

НВ крал Петър I Караджорджевич

краят на XIX век

Майският преврат, или убийството на крал Александър Обренович и съпругата му Драга Машин, все още поражда исторически съмнения относно участието на масоните. Въпреки че няма надеждни доказателства, че Драгутин Димитриевич Апис е бил член на която и да е масонска ложа, особено германските разузнавателни служби се опитвали до края на Втората световна война да докажат неговата принадлежност към масонството.

Това, което може уверено да се твърди, е, че бъдещият крал Петър I Караджорджевич е бил посветен по време на престоя си във Франция под името Петър Мрконич, което използвал и по време на въстанието в Херцеговина през 1875 г. Контактът и предложението да приеме короната му били предадени чрез неговия съученик Никола Хажи Тома – индустриалец и член на ложата „Братство“, докато Джордже Вайферт дал на заговорниците дарение от петдесет хиляди динара за семействата на загиналите в преврата. Заедно с тях още четирима членове на ложата „Братство“ участвали в заговора, но според наличните данни може да се каже, че те действали като личности – сърби, недоволни от социално-политическата ситуация в Сърбия по онова време.

1904 г.

Милован Милованович

Реакцията на европейското, и особено на британското, политическо обществено мнение, както и на двора в Лондон, относно убийството на краля от династията Обренович, била изключително неблагоприятна за Сърбия с новото правителство.

Решаваща роля в смекчаването на позицията на британския двор към новите сръбски власти изиграл пратеникът в Рим Милован Милованович, който бил посветен в Италия и чиито връзки с италиански масони отворили пред него много официални врати.

През 1904 г. и следващата година отношението на европейската общественост към Сърбия било смекчено и отношенията се нормализирали.

Независимост

1908 г. Анексионна криза

Решаваща стъпка към пълната независимост на сръбските масони и създаването на Велика ложа било становището на Символичната Велика ложа на Унгария по време на т.нар. Анексионна криза. Австро-Унгария планирала анексията на Босна още от 1906 г.

Бившият пратеник в Рим, а по-късно сръбски външен министър, Милован Милованович, благодарение на своите масонски връзки, получил потвърждение за това намерение още в началото на 1908 г., а сръбските масони уведомили сръбското правителство за точната дата на обявяването на решението. Официален Белград обаче не повярвал на информацията, а Младотурската революция и отслабената позиция на Турция в Босна само убедили Виена, че не трябва да се допуска демократизация или избори в Босна и Херцеговина, където тогава сръбското население било мнозинство и със сигурност би гласувало за присъединяване към майката-родина.

На 7 октомври 1908 г., според исторически източници, Белград бил в самоубийствено настроение – народът бил готов да се противопостави на Австрия с голи ръце. В този момент сръбските масони, вдъхновени от националните идеали, първо потърсили помощ от Символичната Велика ложа на Унгария, под чиято закрила действала единствената активна ложа – „Братство“. Тази помощ обаче била отказана с обяснението, че това е политически въпрос и намесата в него противоречи на масонските принципи.

10 октомври 1908 г.

Заключения на ложа „Побратим“

Реакцията на тази позиция на унгарската Велика ложа били заключенията, приети от ложата „Братство“ по време на заседанието й на 10 октомври 1908 г., а именно:

*Че пълната и независима масонска ложа „Братство“ се оттегля от закрилата на Символичната Велика ложа на Унгария;
*Че ложата „Братство“ се обявява за независима масонска работилница в Сърбия;
*Че всички Велики Светлини в света ще бъдат уведомени за тази декларация;
*Че работилницата вече действа самостоятелно и незабавно във всички посоки;
*Че трябва да се установи контакт с независими ложи в Германия и да им се поискат съвети относно управлението.

Ложа „Единство“ и ложа „Шумадия“

1909./1910 г.

Такова радикално скъсване със Символичната Велика ложа на Унгария също създаде благоприятна почва за формирането на ложата „Единство“, която беше създадена през 1909 г. под закрилата на Великия Ориент на Франция. Редица членове на ложата „Братство“ бяха освободени и основаха новата ложа, с голямо въодушевление от страна на тогавашния френски пратеник в Белград Леон Деко, който стана член на новата ложа. Най-активен в популяризирането на работата на новата ложа беше нейният Майстор — Васа Йованович.

Ложата „Братство“ даде пълна подкрепа на новата ложа, от която по-късно, и по-специално, значителен брой членове, като цивилни лица, се присъединиха към организацията „Единство или смърт“, по-известна като „Черната ръка“. Ложата „Братство“ беше майчината ложа за ложата „Шумадия“, която беше основана през април и тържествено осветена на 7 юли 1910 г. Въпреки че „Шумадия“ тогава беше под закрилата на Великата ложа на Хамбург, тя работеше изключително добре и координирано с ложата „Братство“.

Въпреки факта, че „Братство“ беше единствената ложа извън закрилата на велика ложа и беше обявена за независима работилница с подкрепата на Великата ложа на Румъния, съвместната работа, планиране и сътрудничество на тези две ложи показаха специфичен подход на сръбските масони спрямо свободните зидари и бурните социално-политически условия в началото на века.

Капитуларната степен в Шотландския ритуал

март 1909 г.

Както вече споменахме, ложата „Братство“ беше без защита от която и да е велика ложа в чужбина, а върховните органи на масонската организация в Сърбия тогава не съществуваха. Въпреки това, непосредствено след решението от октомври 1908 г. и скъсването с Великата ложа на Унгария, братята от ложата „Братство“ предприеха всички необходими стъпки, за да осигурят защита за независима дейност.

В този контекст, под закрилата на Великата ложа на Румъния, през 1909 г. беше основана Капитуларната организация – организация с по-висока степен в Шотландския обряд, която някои членове на ложата „Братство“ получиха от Върховния съвет на Румъния. Тъй като Капитуларът беше създаден през март, а ложата „Единство“ – през февруари, ясно е, че сръбските масони се стремяха да установят институции и органи на Шотландския обряд и, разчитайки на създаването на поне три ложи, целяха пълна независимост на системата на Йованович и формиране на независима Велика ложа на Сърбия.

Върховният съвет на Сърбия

1911 г.

По онова време, малко преди Балканските войни, е интересно, че освен Върховния съвет на Румъния, помощ за окончателната независимост на масоните в Сърбия беше предложена и от Великия Ориент на Турция през 1910 г.

Въпреки това, в началото на 1911 г., сръбските масони решиха, че върховната масонска власт, която би гарантирала окончателната независимост, трябва да бъде Върховният съвет на Гърция. Въпреки че тогава в Сърбия съществуваха три ложи – „Братство“, „Единство“ и „Шумадия“, силната връзка на „Единство“ с Великия Ориент на Франция насърчи сръбските масони да възобновят работата на ложата „Съюз, Труд и Постоянство“.

Това беше направено в средата на февруари 1912 г. с пълното съгласие на Великия Ориент на Италия, под чиято закрила ложата беше основана през 1883 г. Великата италианска масонска власт напълно се съгласи ложата да бъде поставена под закрилата на Върховния съвет на Сърбия, което доведе до нейното реактивиране.

В∴М∴ брат Джордже Вайферт

10 май 1912 г.
Всесилен Суверенен Велик Командор

На 9 май 1912 г. специалният делегат на Върховния съвет на Гърция, брат Цефалас, въздигна със своята масонска власт до 33-та степен Джордже Вайферт, Светомир Николайевич, Йован Алексич, Милутин Перишич, Димитрие Янкович, Петър Шрепалович, Манойло Клидиш, Петър Пачич, Димитрие Миялкович и Павле Хорстиг. На същия ден, по време на съвместното заседание на ложите „Братство“ и „Шумадия“, беше решено, че „Братство“, което до този момент е работило като независима работилница, оттук нататък ще работи под закрилата на Върховния съвет на Сърбия, докато ложата „Шумадия“ ще поиска освобождаване от закрилата на Великата ложа на Хамбург и ще се постави под закрилата на сръбския Върховен съвет.

На следващия ден, по време на втората тържествена сесия на новосформирания Върховен съвет, беше прочетен гръцкият патент за формиране на Върховния съвет на Сърбия и Джордже Вайферт беше избран за най-могъщ Суверенен Велик Командир и Велик Майстор на Върховния съвет на Сърбия. На третата тържествена среща, проведена на 11 май, бяха избрани и останалите Велики офицери.

Вашингтон, октомври 1912 г.

Окончателно признаване на независимостта на сръбските масони

Окончателното признаване на независимостта на сръбските масони, които са приели Древния и Приет Шотландски Обред, настъпи на Международната конференция на Върховните съвети на Шотландския обред, проведена през октомври 1912 г. във Вашингтон, организирана от Върховния съвет на Южната юрисдикция на САЩ.

От този момент нататък всички ложи в Сърбия, с изключение на ложата „Единство“, която остана под закрилата на Великия Ориент на Франция, работеха под закрилата на Върховния съвет на Сърбия.

Началото на Балканските войни и Първата световна война доведе до това, че масоните трябваше първо да отговорят на своите задължения към държавата и организираната масонска дейност постепенно замря до 1918 г.

9 юни 1919 г..

Великата Ложа на сърби, хървати и словенци – „Югославия“

Създаването на Кралството на СХС доведе и до нуждата от реорганизация на Масонството в бившите територии на Сърбия и Австро-Унгарската монархия. На 9 юни 1919 г. в Загреб се проведе извънредно събрание на всички сръбски, хърватски и словенски ложи. Тъй като всички ложи бяха получили разрешение от съответните власти – както тези под юрисдикцията на Върховния съвет на Сърбия, така и онези под юрисдикцията на Великата символична ложа на Унгария – тези работилници обявиха създаването на Великата ложа на сърби, хървати и словенци – „Югославия“, със седалище в Белград.

Първият Велик Майстор беше управителят на Националната банка, Джордже Вайферт, а негови заместници бяха д-р Адолф Михалич от Загреб и професор Света Стойкович от Белград. Историческите източници посочват, че Великата ложа „Югославия“ е имала около 300 членове в началото на своето съществуване.

Белград, 1926 г.

Международният масонски конгрес

През 1926 г. Великата ложа „Югославия“ беше домакин в Белград на Международния масонски конгрес – „Под знака на мира“. Под патронажа на Международната масонска асоциация, на конгреса присъстваха 56 представители от 20 национални юрисдикции от 15 европейски държави, както и представители на две задокеански юрисдикции.

Масонството в Югославия между двете световни войни беше съставено от елита на всички социални класи, независимо от религията. Масонството в Югославия включваше православни духовници, католически свещеници и равини.

Бяха създадени няколко благотворителни институции: в Белград беше основан дом за сираци и образователен център за деца от южна Сърбия – „Свети Сава Гезелшафт“. Отворено беше заведение за глухи деца „Крал Дечански“. Създадена беше фондация „Свети Георги“ за помощ на деца и военни инвалиди. В Земун беше основан дом за слепи и образователен център за младежи. Организирана беше и програма за помощ на безработни, наречена „Насъщният хляб“. Създадени бяха съюзи за борба с просията, туберкулозата и подобни социални проблеми.

Самоуспиванее

22 юни 1940 г.

През средата на 30-те години на XX век юрисдикцията е имала около 1000 членове, работещи в над 20 ложи. Дейността на работилниците се разшири извън философската работа и обхвана изучаването на исторически, икономически, социални и обществени въпроси.

Въпреки това, натискът от нацистка Германия върху Югославия беше толкова силен, че масоните заключиха, че югославските власти ще забранят и разпуснат Масонството в Кралството.

Съзнавайки неизбежността на нов световен конфликт и предвиждайки отношението на тогавашните власти към масоните, Великата ложа „Югославия“ реши, с цел да предотврати забраната, да замрази своята дейност на 22 юни 1940 г., или както се казва с масонски език – да се самоуспокои.

Реактивиране на Великата Ложа „Югославия“

23 юни 1990 г.

С големите социални промени в Европа в края на 80-те години на XX век, възраждането на масонството в бивша Югославия стана факт с реактивирането на Великата ложа „Югославия“ на 23 юни 1990 г. От този момент братята в Сърбия се движат към Светлината в няколко колони.

Освен Първичното Братство на Традиционната Велика Масонска Ложа на Сърбия, сръбските масони също се събират и работят организирано под закрилата на приятелските Велики Ложи на Сърбия: Великата Ложа на Сърбия, Великата Масонска Ложа на Сърбия, Великата Национална Ложа на Сърбия, Суверенната Велика Ложа на Сърбия, Редовната Велика Ложа на Сърбия, Великия Ориент на Франция в Сърбия и Великата Ложа „Afam“.